Защо да си направим здравна застраховка

Доброволното здравно осигуряване, или Здравна застраховка, е на път да се превърне в единствения начин за осигуряване на достъп до адекватна медицинска помощ в България. Растящият дефицит в бюджета на НЗОК, неизменните доплащания за всякакви услуги, за които вече сме платили, внасяйки редовните си вноски в здравната каса, и на моменти невъзможният достъп до каквито и било здравни услуги „по каналния ред“ убеждават все повече българи да се обърнат към допълнителното осигуряване, или застраховане. Парадоксален, но любопитен е фактът, че здравната застраховка, която е допълнителен разход, може да излезе по-евтина от задължителната вноска, която плащаме ежемесечно. Единственото неприятно в случая остава задължението за плащане към държавата, солидарността, която е регламентирана със закон.

Задължителното здравно осигуряване, основано на солидарен принцип, се оказва неприложима за българската държава практика, въпреки безспорните положителни черти на идеята. Очевидно е, че

общественото здравеопазване в България е изпаднало в омагьосана спирала

Неплащането на иначе дължими вноски от голяма част от задължените лица води до тежко недофинансиране на здравната система и влошаване на обслужването. Влошеното обслужване пък не стимулира никого да започне да си плаща задълженията, и вероятно дори кара още повече хора да си спестят този разход. На следващата година дефицитът е още по-голям. Груба статистика сочи, че едва около една четвърт от общото население на държавата ни си плаща вноските за здравеопазване.

Така огромният недостиг на пари от НЗОК, с които да бъдат финансирани лечението и профилактиката на хората, нуждаещи се от медицинска помощ, е неизбежен. В същото време социалните групи, ползващи най-често здравни услуги – бедни или възрастни хора, хора от малцинствата и др., са тези, които имат най-малък финансов принос към бюджета. На работещите и редовно плащащи осигуровки по-рядко се налага да стигат до болници, а когато им се наложи – не могат да стигнат до тях с месеци.

В такъв случай

редовните платци с пълно право се чувстват изиграни, и на практика са.

За човек, работещ на пълен работен ден, загубата на половината от този ден за посещение на лекар, възползвайки се от правото си на обществено здравеопазване, е неприемливо. За да се убедим в това, ще проследим обичайния „канален ред“.

Оплакване – Личен лекар (само в приемното му време) – Изчакване на опашката пред кабинета на личния лекар (обикновено не записват часове, нареждаш се и чакаш, по ред на пристигане) – Потребителска такса – Направление (обикновено достъпно само през първата половина на месеца) – Посещение на специалист (в голяма част от случаите отново няма възможност за записване на часове и се процедира по реда на пристигане).

Това е основният ред, за да се доберем до преглед при някакъв специалист, за често срещани и при сравнително леки заболявания, за които не са необходими купчина допълнителни и скъпи изследвания и специалистите за които не се броят на пръсти. За по-тежки случаи ни остава да се молим да не ни сполетяват, тъй като схемата се усложнява.

Тромавата процедура по посещение на лекар е парадоксално явление. Мнозина се оплакват, че свършването на някаква административна работа в община, банка или друга администрация е тромаво и отнема време. В болницата нерядко това е още по-тромаво и отнема още повече време. И е парадоксално, че тази „хватка“ се прилага върху хора с проблем, отишли да търсят помощ.

Системата обаче е такава. И загубите са много.

Времето е най-малката от тях. То обаче е неразривно свързано и със самото здраве. Колкото повече се отложи прегледът, толкова повече състоянието на болния ще се влоши. А за здраве няма мерна единица. И трето, времето все пак е пари.

Да предположим грубо, че за да отиде на лекар, на един работещ човек на пълен работен ден, плащащ редовно осигуровки, е необходимо да си вземе половин ден отпуск, или 4 работни часа (някога са по-малко, но може да е нужен и цял ден). Това отсъствие на практика е неплатено, а надницата за половин ден – изгубена. При средна заплата за страната от около 900 лв, при 20 работни дни в месеца, това прави около 45 лв заплата на ден. Тоест, посещението на лекар ще ни струва средно около 20 лв. Плюс потребителска такса, плюс транспортни и други разходи, в зависимост от града, в който живеем. Разходите за лекарства след това са отделно перо в бюджета. Те могат да бъдат увеличени, ако болестта се е усложнила заради забавено обслужване.

Към тези разходи не бива да изпуснем и плащаните задължителни здравноосигурителни вноски, които ни осигуряват това екзотично преживяване. На месец вноската е общо 8 % от осигурителния доход, от които 40 % се плащат от осигурения и 60 % от работодателя. При средна заплата 900 лв за разболелия се служител всеки месец в касата влизат 72 лв, от които 29 се удържат от неговата заплата, а другите 43 дава работодателят. Дори при по-ниска заплата, минималната здравноосигурителна вноска е 16,80 лв на месец.

Тези прости и груби изчисления показват неподозирано големите суми, които даваме регулярно за достъп до някакво здравеопазване. Качеството на услугите в повечето случаи е незадоволително. Наистина, осигурените са изиграни. Или както биха казали повечето – „прецакани“.

За съжаление изходите от тази ситуация не са много. Справедливо решение практически няма.

Добрата новина е, че все пак има начин да получим адекватна помощ.

Лошата е, че ще трябва да си платим за това.

Едно от малкото останали решения, с цената на допълнителни, но в повечето случаи оправдани разходи, остава сключването на здравна застраховка.  Предимствата й се изтъкват във всяка оферта на застрахователна компания. Основните са бърз и улеснен достъп до специалисти. В зависимост от избрания пакет, услугите се разширяват. Може да се осигури специално отношение към конкретния пациент, лечение в предпочитани болници и при предпочитани специалисти, покриване на разходи за лекарства и дори лечение в чужбина. Не на последно място е помощта при организирането на посещенията при лекар и настаняването в болница. Или иначе казано – адекватна реакция, която е от жизнено значение за всеки болен човек.

Въпреки че адекватното отношение би трябвало да е най-малкото, гарантирано от плащането на задължителните осигуровки, се налага да си го доплащаме.

Здравната застраховка е решение за здравните проблеми

Оказва се обаче, че този допълнителен разход, може да е дори по-малък от регулярните вноски в НЗОК. В зависимост от избрания пакет и покритие, цената на здравна застраховка може да е между 20 и 60 лв на месец. Многообразието от предлагани продукти на пазара е огромно. Можете да сключите индивидуална, семейна или пък фирмена застраховка. Затова, за да получите оферта, подходяща за вашия случай, е необходимо да се свържете със застрахователен брокер, който ще бъде ваш съветник и посредник. Независимо дали можете да отделите по-голяма сума за най-добрите специалисти и технологии или пък можете да си позволите само минимален разход, едно е гарантирано – адекватната реакция при нужда. И тъй като задължителните плащания не ни я гарантират, ни остава да се обърнем към допълнителните услуги.

Не на последно място, със сключването на здравна застраховка можете и да спестите пари. Вноските за доброволно здравно осигуряване могат да бъдат приспаднати от общата годишна данъчна основа и така да намалите данъците си.

За да получите повече информация за здравните застраховки, предлаганите пакети и цени, можете да се свържете с консултантите на Инстрейд застрахователен брокер или на сайта дзо.com

Анализ на Мария Андреева за Инстрейд Застрахователен брокер