Доброволно Здравно Осигуряване

Животът в държавните болници: Какво се случва в Педиатрията (и не само)

Животът в държавните болници: Какво се случва в Педиатрията (и не само)

Преди няколко месеца Специализирана болница за активно лечение по детски болести – “проф. д-р Иван Митев“ ЕАД – София, известна още като Педиатрията, стана тъжно известна с протестите на лекари и медицински персонал заради неадекватното финансиране на лечебното заведение. Въпреки че протестите поутихнаха, проблемите в Педиатрията съвсем не са решени. Това става видно от разказа на Мария Андреева, прекарала пет дни с болно бебе в Педиатрията в средата на октомври 2019 г. След публикуването на нейния разказ, в социалните мрежи и други майки споделиха коментари, че ситуацията е подобна и в други държавни болници. По-долу препечатваме текста с разрешението на Мария Андреева, публикуван първоначално в Kifloblog.com.

Педиатрията на Гешов

Точно в Педиатрията на Гешов не искам да влизам, мисля си, докато трескаво разсъждавам в коя болница да се хоспитализирам по най-бързия начин с 11-месечното бебе, което от 2 седмици е болно и последно е със съмнения за бронхиолит. От една страна, Педиатрията е най-логичното място, където да заведеш едно болно дете. От друга, се сещам за протестите и драмата там от преди няколко месеца (която надали е приключила, просто шумът поутихна) и си казвам „Хората там са достатъчно претоварени, само ние им липсваме..“.

Точно така, преди да продължите, прочетете пак. Не съм имала задръжки заради лошите условия и драматичните писания, които излязоха наяве преди месеци. Просто все още си живеех с мисълта, че не искам да съм допълителен товар и за без това изнемогващото лечебно заведение и по възможност е по-добре да отидем някъде другаде.

В крайна сметка тръгваме към Пулмологията на Александровска, откъдето мила лекарка ни заявява, че бебето няма белодробен проблем и най-горещо ни съветва да отидем в Педиатрията, със съмнения за бъбречна инфекция. Как го „позна“ е също Божа работа за нас, но сме ѝ благодарни. И така, съдбата ни праща именно в Специализирана болница за активно лечение по детски болести – проф. д-р Иван Митев“ ЕАД – София“, позната най-вече като Педиатрията на Гешов, станала драматично известна през последните месеци с това, че и персоналът, и цялото лечебно заведение изнемогва да лекува десетките деца с разнообразни тежки заболявания, заради неадекватно финансиране.

Първи срещи с Педиатрията

Фоайето на Педиатрията е приветливо и празно, регистратура има, но не ни посреща никой. Позволяваме си да почукаме на вратата на дежурния кабинет, където чака дежурна сестра, а викат лекар на смяна от отделенията. „Пада ни се“, или по-скоро съдбата ни среща, с д-р Наташа Янева от Клиниката по диабет, ендокринология и генетични заболявания. Изтощената от неколкодневната температура, Адрианка изтърпява и опищява третия си преглед за деня, докато лекарите с най-възхитителното търпение ѝ говорят колко е красива. В този драматично-умилителен момент, възникват няколко сериозни проблема.

Стълбището в Педиатрията, както и впрочем голяма част от помещенията, могат да се похвалят с интересни произведения на изкуството
Стълбището в Педиатрията, както и впрочем голяма част от помещенията, могат да се похвалят с интересни произведения на изкуството

Първият вече го знаем, има болно дете и се налага прием.

Вторият е, че отделението по нефрология на следващия ден го затварят за ремонт и съответно не могат да ни приемат в него. Третият е, че като цяло няма къде да ни настанят в болницата. През главата ми вече минава как ни връщат и от тази болница, вече е 4 следобед, а аз нямам и бегла представа къде да отида с детето, което вече не знае на кой свят е. А по-рано съм се обадила и в още 1-2 болници, където са ми казали да не ходя, че нямат места.

Докато се опитвам да овладея паниката си, докторите хладнокръвно си представят на ум всички отделения в болницата и колко деца има в тях. Минават дори идеи за място в интензивното, поне в началото. В крайна сметка, в отделението по Диабет има места, но са само големи легла, а на нас ни трябва бебешка кошара. В противен случай, колкото и да пазя, рискувам Адрианка да тупне на земята. Въпросът не е дали, а кога. От някое трето отделение се намира кошара и успешно сме настанени в отделението по диабет. Аз на цяло легло, тя на кошарка.

На втория ден ни преместиха в тази стая, която е нещо като самостоятелна, за един възрастен и едно бебе. Прекарахме тук три от четирите си нощи
На втория ден ни преместиха в тази стая, която е нещо като самостоятелна, за един възрастен и едно бебе. Прекарахме тук три от четирите си нощи

Какво реално се случва в Педиатрията?

Оттук натам няма да разказвам за болестта на Адрианка. За протокола – пиелонефрит. Почти тривиално, но и достатъчно тревожно. Ще ви говоря за Педиатрията на Гешов, както започнах отначало. За това какво виждам и намирам тук и защо вярвам, че срещата ни не е случайна.

Лорд Великодушие

Ани слуша една книжка и в нея се разказва за Лорд Великодушие, един от най-важните хора в Кралството на щастието, където царува царица Любов. Лорд Великодушие видимо живее в Педиатрията, макар в книжката да не наричат точно така дома му. Още не мога да осъзная любовта, смирението и великодушието, с което всеки един от работещите тук се отнася към пациентите и техните родители. Изтъркано е да кажа, че това са хора с огромни сърца, но не мога да измисля нищо по-креативно.

Милото отношение на всички почти ме успокоява, макар детето да е все така неспокойно, да не иска да стои мирно, докато му тече системата и да се опитва да компрометира операцията посредством дърпане на маркуча и свалянето на абоката по всевъзможни начини. Никой не пропуска да отбележи колко красива е Адрианка. Сигурна съм, че за всички деца го мислят, а и то е самата истина – всички деца са красиви. И не пропускат да ми вдъхнат кураж, че сме на правилното място и всичко ще е наред. Обясняват ми в детайли и внимание какво се случва и какво предстои, а сестрите и санитарките ми говорят на „миличка“. И макар съзнанието ми да е обсебено от това какво му има на детето и какво ще се случи с него, няма как да не забележа някои не съвсем видими, но важни детайли в Педиатрията.

Масата за игра във фоайето на първия етаж, между отделенията по диабет, ендокринология и генетика
Масата за игра във фоайето на първия етаж, между отделенията по диабет, ендокринология и генетика

Дребният шрифт

В Педиатрията не достига персонал. Никой никъде не го тръби. Винаги, когато имаш нужда от съдействие, се намира кой да помогне. Дежурните лекари и сестри са наоколо. Но се усеща, във въздуха се усеща, как всички са на пълни обороти и на границата на бърнаут, дават и правят и невъзможното, за да може Педиатрията някак да работи и лечението на децата някак да върви, а майките им да не припадат по коридорите от смесица от притеснение, гняв и отчаяние.

Усеща се най-силно в някои моменти, когато и най-големият професионалист не успява да сдържи емоциите си. Когато дежурната сестра през нощта си изпусне нервите и ти се скара защо коментираш дозата болкоуспокояващо на детето, след като лекар е разпоредил така. (не съм оспорвала нищо, само питах). Когато същата тази сестра в момент на видимо натрупана умора помоли не съвсем любезно да ѝ върнеш термометъра, защото с тези ниски заплати остава да ѝ искат и термометър да плаща. Но на следващия момент, когато се обърнеш към нея, е готова да ти съдейства и те нарича „миличка“.

Когато на другия ден около 3 следобед санитарката ти се извини 3 пъти, че точно в този момент трябва да те премести в друга стая, защото смяната ѝ отдавна е свършила и няма възможност да изчака да си почиваш точно сега. Видимо, санитарния персонал също е на санитарния минимум.

Хлебарките – нови или стари?

В Педиатрията има хлебарки. И боята по стените се лющи. Не навсякъде, но почти във всяка стая има такива места. Има извадени контакти от гнездата си. Има и работещи. Има счупени нощни шкафчета. Има и здрави. И за леглата така. Има парно през октомври. Абсурдно силно, не можем да спим от жега. Има телевизори в стаите. В някои работят, в други не.

Санитарният блок в нашата стая, във всяка стая има мивка, тоалетните и баните са общи
Санитарният блок в нашата стая, във всяка стая има мивка, тоалетните и баните са общи и изглеждат по подобен начин

Но най-изненадващото за мен е, че през 2009 г е правен основен ремонт на сградата, всичко е било изкъртено и направено изначално. Това научих от една от сестрите, с която си говорихме за хлебарките. И тя недоумява защо и как все още ги има след основния ремонт, който по нейните думи наистина е бил много сериозен. Каза и че всеки месец се пръска за хлебарки, но така и не изчезват. Аз пък недоумявам как за 10 години видът на сградата отвътре наподобява повече поне 30 години неремонтирана сграда.

Гърбът на гардероба ни май не бе много здрав
Гърбът на гардероба ни май не бе много здрав
За желаещите има телевизори в стаите, но не навсякъде работят. Кабелната е с монети
За желаещите има телевизори в стаите, но не навсякъде работят. Кабелната е с монети. Аз не съм пробвала да го пускам

Вярно, че всичко се ползва много интензивно и минават всякакви хора. Може би пък затова не е виновна държавата, а минаващите оттук. В двора с детските площадки има залепени на 3-4 места табели, че пушенето на територията на болницата е забранено. Точно под табелките две майка днес си пушеха, докато играят с децата. Вярно, че бяха с мургав тен и много вероятно изобщо да не са способни да прочетат табелките. Но мен това не ме интересува. Държавата не е длъжна да оправя кочината на всички онези, на които им липсва елементарно възпитание и социални умения, по дяволите!! Ако искаме обществените сгради да имат що годе някакъв човешки вид, трябва и ние да се грижим за опазването му, докато минаваме през тях.

Паднаха ли лимитите?

Не съм медицинско лице и не мога да твърдя със сигурност следващото, което ще напиша, но поне на мен ми изглежда така. Много внимателно се разпореждат с лекарствата и консумативите, защото явно и те са ограничен ресурс. Не казвам, че си спестяват някой елемент от лечението – в никакъв случай! Но всеки път на влизане в манипулационната у мен витае усещането, че всеки един консуматив се използва така прецизно, че да се намали рискът от похабяването му до нула. Много уважавам тази zero-waste политика. Но се надявам тя да е продиктувана от чисто рационални подбуди, а не от притеснение, че наличните материали няма да стигнат и някое друго дете ще бъде лишено от грижа. И пак казвам, може и да не е така. Може да е лично усещане на фона на моя личен стрес около болното дете.

Но си спомням, че по време на големите протести през април-май 2019 г. едно от най-важните искания на служителите в Педиатрията бе отпадане на лимитите на финансиране за лечението на децата, защото лечението не е едно и също за всяко дете и много често финансирането чисто и просто не достига, за да бъде детето подобаващо излекувано. Не успях да разбера дали след всичките протести, обещания и уговорки политиката с лимитите се е променила по някакъв начин или в Педиатрията все още на магия успяват да лекуват деца така, както лекарите смятат за адекватно, а не както пише в клиничната пътека и табличките.

В Педиатрията е все пак уютно

В Педиатрията, въпреки всичко казано, е топло и уютно. На втория етаж, където пребиваваме ние, има широка тераса, удобна за разходка или просто излизане на въздух. В двора има детски площадки и децата, чието състояние го позволява, играят там до късно. Във фоайето на етажа ни стените са изрисувани с цветни герои, масите и столовете са цветни, има подредени  книжки и играчки. И табелки, че част от тях са дарени от настоящи и бивши пациенти на Педиатрията. И ние ще донесем.

Ади си играе в двора на Педиатрията
Ади си играе в двора на Педиатрията

Струва ми се, че и леглото, на което спи Адрианка, е дошло по този ред. А, да, и съвсем от добра воля на персонала, ме преместиха в самостоятелна стая с Адрианка. Не такава с три легла, в която в момента няма други настанени, а такава с едно легло за възрастен и една кошарка за бебе. Да, стените са обелени, контактите стърчат, гардеробът е счупен. Но ми е спокойно, че стократното нощно пищене на бебето няма да буди друго болно дете на съседното легло. Не съм искала ВИП стая, а и не знам тази да се води такава. Но ми разказаха, че винаги, когато има възможност, настаняват тук майки с бебенца, за да им е по-спокойно. Защото с бебе в болница никак, ама никак не е лесно. Не, че с по-голямо дете е..

Съоръжения за игра в отделението по диабет в Педиатрията. Стените са изрисувани с дарения
Съоръжения за игра в отделението по диабет в Педиатрията. Стените са изрисувани с дарения

За Педиатрията с любов

Няма да правя заключение и обобщение на този разказ за Педиатрията на Гешов. Направете си го сами. Пожелавам ремонтът на отделението по нефрология да приключи в срок и успешно. Защото болните деца са навсякъде и не ми се иска друга майка утре да е на моето място, но този път наистина да няма къде да я приемат. Пожелавам и никога да не ви се налага да пребивавате в Педиатрията. Но ако ви се наложи, да си знаете какво е.

Както е видимо от текста, целта на авторката не е да дискредитира Педиатрията или останалите държавни болници, а просто да покаже тежките условия и някои проблеми при престоя в тях. Ако изброените проблеми и факти ви смущават и имате здравна застраховка, имате възможност да се лекувате в частна болница и да се възползвате от допълнителни услуги, които по принцип не се покриват от НЗОК. Края на годината е един добър момент да си направите здравна застраховка, ако нямате такава. Попитайте Вашия работодател за възможностите или поискайте оферта, ако самият вие сте работодател и желаете да предложите тази придобивка на служителите си.

Интервюта в медии

Адрес

бул. Драган Цанков №36
СТЦ Интерпред, София 1057
Телефон: 9717777
Факс: 9711000
Website: дзо.com

Важна информация

Лични данни
Бисквитки
Този сайт е собственост на Инстрейд Застрахователен Брокер ЕООД , лиценз №35, регистриран под номер 288 от Комисият за Финансов Надзор. Регистрация от Комисията за защита на личните данни номер 24604.