Пламен Димитров: В следващия програмен период трябва непременно да … – Агенция Фокус

  Снимка: КНСБ

Пламен Димитров: В следващия програмен период трябва непременно да се инвестира в полза на ж.п. и водна инфраструктура

19 юли 2013 | 13:00 | Агенция „Фокус“

Начало / Икономическа политика

София. По Оперативна програма „Транспорт” в миналия период инвестирахме в пътна инфраструктура, по-малко железопътна и не инвестирахме във водна и въздушна. С желанието да се изгражда интермодалност трябва непременно да бъдат балансирани инвестициите в полза на ж.п. и водна инфраструктура, въздушен транспорт и по-малко в пътна инфраструктура. Това каза Пламен Димитров, член на Икономически и социален съвет (ИСС), президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, на представянето на становище на ИСС по „Приоритети и политики за усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз в България през периода 2014 – 2020 г.”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „БДЖ „Пътнически превози” трябва да бъде класифицирана като бенефициент, за да може да се гарантират инвестициите. В този програмен период един лев не е инвестиран в летища. Смятаме, че това трябва да бъде коригирано”, добави Димитров. „В ОП „Околна среда” за нас има нужда най-накрая България да завърши процеса на картиране и определянето природнозащитния статус на видовете и местообитанията по акваторията на Черно море, предвид „Натура 2000”. Според нас трябва да бъде завършена през следващия програмен период и да се обърне по-голям акцент върху нея. Не виждаме заложена възможността за дерогация по отношение на вредните емисии. Другите държави от ЕС са намерили начин да заложат в техните оперативни програми дерогация от съответните ангажименти и квоти. Енергетиката като цяло е огромен проблем в момента, но ще стане още по-голям, ако ние не дадем определен ресурс, ориентиран към топлоенергетиката. В сегашния вариант на ОПОС не е адресиран по никакъв начин проблемът с водопреносната мрежа. Това е изключително важно, за да се подобрява качеството за живот в страната и за бизнеса”, обясни Димитров. За първи път този период дава възможност за интегрирани териториални инвестиции от различни програми и фондове, които да доведат качествени промени в заетостта и характеристиката на ключовите групи роми и младежи. Това трябва да бъде използвано през ОП „Регионално развитие”, ОП „Човешки ресурси” и програмата за селските райони. По програма „Наука и образование” трябва да се намерят механизми, с които да финансират недофинансирани специалности във ВУЗ-ове като инженерни, аграрни,ветеринарна медицина, които да бъдат свързани с исканията на бизнеса, посочи Димитров. Близо половината от средствата, които България получава от ЕС, отиват през общата селскостопанска политика или като директни плащания през ОП „Развитие на селските райони”. Трябва да се разработят тематични подпрограми в тази програми. Специфични сектори според нас за България са зеленчукорпоизводство, животновъдство, трайни насаждения. В тези сектори трябва да има гарантиране на това, че поне 15% от директните плащания ще стигнат до тях. При изготвянето на програмни документи да се заложат гъвкавост при усвояване на средствата, като се позволи да се прехвърлят средства между първи и втори стълб. България и Румъния да достигнат 100% от разчетите си за директни плащания не през 2016, а през 2014 година. Предлагаме да се включи в текста на програмата възможността за „ранно оттегляне” на фермерите като нова неприлагана досега у нас мярка, каза още Пламен Димитров.
Мария КАЛОЯНОВА

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция „Фокус“ е задължително!

Свързани новини

София. Трябва да се набележат икономическите сектори, които могат да допринесат с по-висока добавена стойност за развитието на икономиката и през нея да постигат набелязаните цели. Това каза Пламен Димитров, член на Икономическия и социален съвет (ИСС), президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Ключови въпроси са как България определя целите си, по какъв начин обосноваваме нашите цели и процес и с какви средства смятаме, че това трябва да се случи. На тези въпроси отговаря становището на Икономически и социален съвет за усвояване на средства от еврофондовете, каза Димитров. „Основното ни притеснение е дали са положени правилно целите. България вече втора година прилага т.нар. механизъм на европейско икономическо управление през Европейски семестър. Европа дава конкретни препоръки на България какво трябва да бъде направено – например по проблема с ранното пенсиониране, с начина, по който се случват реформите в образованието. В момента има седем такива препоръки – една от тях е да се приеме Закон за училищното образование. Защото Европейската комисия започва да налага санкции, ако тези препоръки не се изпълняват през Европейския семестър“, обясни Димитров. „Трябва да има интегрираност в усилията на целеполагането и на обосноваването на различните политики за усвояване на средствата и постигане на резултатите. Не е ясно как се развива икономиката в оптимистичен, песимистичен и реалистичен сценарий. Това е една сериозна слабост на Споразумението в този му вид и то трябва да бъде преодоляно. Никой не е отчел повишеното търсене на храни и вода в глобален мащаб и промените в климата, което през следващите години ще влияе на нашия растеж. Не виждаме законодателната рамка. В по-голяма дълбочина трябваше да бъдат намерени механизмите на интеграция на управлението на средствата през закон за управлението на средствата от Европейския съюз. Промените в Закона за обществените поръчки – механизмите, по които подизпълнителите на отделните обществени поръчки всъщност си взаимодействат – това и още други подзаконови документи се нуждаят от една сериозна промяна и да бъдат адресирани към Споразумението за партньорство като конкретни нужди“, каза още Пламен Димитров.
Мария КАЛОЯНОВА

София. Икономическият и социален съвет (ИСС) дава конкретни предложения за следващия програмен период, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Предложенията са залегнали в становището по Приоритети и политики за усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз в България през периода 2014 – 2020 г.”. Предлага се при програмирането на период 2014 – 2020 година да бъдат предвидени минимални квоти за усвояване от страна на частно-правните бенефициенти във всяка програма, които да не могат да бъдат нарушавани без съгласието на социалните партньори. Представителите на социалните партньори и на организираното гражданско общество да имат блокиращо малцинство при взимането на важни решения на Комитета за наблюдение, за да се гарантира, че консенсусните виждания на тези групи да бъдат неглижирани, посочи д-р Милена Ангелова, член на ИСС, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България. Трябва да се опрости целият процес. „В момента се изискват изключително много документи, за които държавата вече е наясно. Настояваме целият процес да бъде цифровизиран. Да се намери по-добър начин на администриране на регистър за държавните помощи”, посочи д-р Ангелова. „Имаме много предложения по оперативните програми. Най-важната програма за бизнеса е „Конкурентноспособност”. Относно „Развитие на човешките ресурси” трябва да бъдат интегрирани най-голям брой лица в пазара на труда. Разочаровани сме, че бизнесът не може да бъде бенефициент по ОП „Околна среда”. За новия период срещаме отпор от страна на държавата да включи бизнеса като частен бенефициент”, каза още д-р Милена Ангелова.
Мария КАЛОЯНОВА

София. Икономическият и социален съвет (ИСС) представя становище по „Приоритети и политики за усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз в България през периода 2014 – 2020 г.”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Председателят на ИСС проф. Лалко Дулевски обясни, че в съвета са бенефициентите на европейските средства. „Тези средства не са за правителство, а за бизнеса и труда. Затова и нашите докладчици са представители на бизнеса и на човешкия труд”, добави проф. Дулевски. На 23 юли правителството организира много широк формат на Споразумението на сътрудничество, който есента ще бъде представен пред Европейската комисия. Д-р Милена Ангелова, член на ИСС, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България, обясни, че програмирането на този програмен период се е забавил много. „Самата законова рамка все още се изготвя и не се знае какво ще съдържат регламентите. Всяка страна трябва да каже какви цели ще постигне със средствата и за какъв период от време. Затова е важно нашите приоритети да са подкрепени от всички слоеве на обществото”, посочи още д-р Ангелова.
Мария КАЛОЯНОВА

София. Икономическият и социален съвет ще даде пресконференция, съобщиха от съвета. Основните акценти, изразени в приетото по собствена инициатива становище на ИСС по „Приоритети и политики за усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз в България през периода 2014 – 2020 г.”, ще бъдат представени от докладчиците по становището – д-р Милена Ангелова, член на ИСС, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и Пламен Димитров – член на ИСС, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
На пресконференцията ще присъстват също проф. Лалко Дулевски – председател на ИСС и проф. Нено Павлов, зам.-председател на ИСС, Председателят на Комисията по бюджет, финанси, застраховане и осигуряване.
Пресконференцията ще се състои от 10.00 часа в Икономическия и социален съвет.