Инвестициите са спаднали със 79% от 2007 г. – Капитал

Свръхрегулациите и липсата на електронно управление са допълнителна тежест за бизнеса според БСК

© Мария Съботинова

Високата безработица в страната е пряко свързана със спада на инвестициите и закриването на работни места. Промяната е особено видима, когато се направи сравнение със силната 2007 г. преди началото на кризата. Това става ясно от информацията за ключови макроикономически показатели, предоставена от Българската стопанска камара (БСК) на служебния премиер Марин Райков. Ангажимент за това беше поет на работна среща в края на март.

Свит трудов пазар

Данните на камарата показват, че през последните шест години преките чуждестранни инвестиции са се свили над шест пъти и от 17.7 млрд. лв. през 2007 г. са достигнали 2.9 млрд. лв. миналата година. Общо инвестициите за периода са спаднали със 79%. В резултат на това са закрити над 350 хил. работни места, както и 112 хил. работни места на самонаети. Неблагоприятната бизнес среда се е отразила и на регистрираната безработица, която се е покачила до 12.3% през 2012 г. спрямо 6.9% през 2007 г. Доста по-висока (17.9%) е реалната безработица, която включва и обезкуражените лица. Особено тревожен е фактът, че над 38% от младежите са без работа, се посочва в документа.

Информацията за трудовия пазар разкрива и други притеснителни факти. От БСК отчитат влошена структура на работните места, като 58% от наетите са в сферата на услугите, търговията и селското стопанство. В промишлеността и строителството работят 26%, а в обществения сектор – 16%. Намалява и предприемаческата активност, става ясно от документа. В 46% от работещите предприятия в страната, които според БСК са около 150 хил. на брой, няма нито един нает освен собственика. От камарата обаче уточняват, че трябва да се има предвид сериозният размер на сивия сектор, който по експресни оценки е между 25 и 30%, както и голямата емиграция.

Дисбаланси

Една от причините за ниските доходи и невъзможността на голяма част от хората да покриват основните си разходи са нарушените макроикономически баланси, смятат в БСК. Над една четвърт от брутната добавена стойност се дължи на спекулативни индустрии като финансовото посредничество и операциите с недвижимо имущество. При най-големите предприятия в отделните сектори се наблюдава тенденция за нарастване на приходите, като в същото време печалбите им спадат, което според камарата е сигнал за износ на национален доход. Като се добави и закриването на редица дейности с висока добавена стойност (развойна, проектантска и т.н.), тези дисбаланси са причина за ниската конкурентоспособност на икономиката. Това води до формирането на високи пазарни цени, които доходите не могат да догонят. Административните мерки за регулиране на показатели като минимална работна заплата, цена на енергията и т.н. обаче трябва да се базират на оценка на въздействието, съветват от БСК.

Регулаторни тежести

Свръхрегулациите и липсата на електронно управление са допълнителна тежест за бизнеса, смятат експертите на камарата. Анализът им показва, че съществуват 54 незаконни лицензионни режима на общините, а общият брой регулации надхвърля 800. Публичните услуги са скъпи и не са съобразени с принципа за разходоориентираност, което се вижда от печалбите на институции като Агенцията по вписванията, Агенцията за експортно застраховане и Патентното ведомство. Според БСК голяма част от държавните институции са се превърнали в приходни агенции на бюджета, а не в структури, обслужващи бизнеса.