Доброволно Здравно Осигуряване

Българските фермери не плащат за застраховки, но всъщност губят от това – Fermer.BG

Българските фермери не плащат за застраховки, но всъщност губят от това

Автор: Фермер.БГ

Всеизвестен факт е, че българските земеделски производители, за разлика от американските си колеги, например, проявяват твърде вял интерес към застраховането на продукцията си.

Най-лесният подход за един анализатор е да се хлъзне по повърхността и да повтори познатите формули, които чуваме когато стане дума за нежеланието на българите като цяло да плащат за полици – ниска финансова култура и незадоволителен жизнен стандарт, който принуждава потребители и фирми да свиват разходите до екзистенц минимума.

На пръв поглед подобна теория би могла да прозвучи убедително. Да вземем за пример интересът към държавните помощи за съфинансиране на застрахователните премии. През 2012 г., за „Помощ за съфинансиране на застрахователните премии при застраховане на селскостопанска продукция“ са кандидатствали едва 128 земеделски производители, а усвоените средства са в размер на малко под 358 хиляди лв. Що се отнася до специалната програма за пчеларите, към нея са проявили интерес само двама производителя, а усвоените средства са… 720 лв., при предвиден бюджет от 1 млн. лв.

Да се твърди, че незаинтересоваността на фермерите е резултат от неинформираност или ниска финансова култура обаче е опит да си затворим очите пред реалностите на пазара на селскостопански застраховки.

Да, фермерите не плащат за полици – а и защо да го правят?
Доскоро у нас се предлагаше единствено покритие срещу градушки – бедствие, което обикновено не засяга мащабни територии, а загубите са лесни за изчисление. Този сравнително лесен за разбиране и преценка на риска продукт обаче е крайно недостатъчен да предпази земеделските производители от всички опасности, които ги застрашават. Предлагането на по-комплексни договори обаче не е толкова лесна задача, колкото би се сторило на лаиците.

Кой знае по-добре от фермерите, че тяхната работа прилича на хазарт? Влагаш средства в техника и консумативи, и тръпнеш при всяка прогноза за времето – у нас или по света. Безброй причини могат да доведат до значителна или дори пълна загуба на реколтата, а още повече, включително чуждестранни фактори – да сринат изкупните цени дори под сумата на направените инвестиции.

Застрахователите също са наясно с тези рискове. Едно е да предложиш Каско за селскостопанска техника, или да застраховаш продукция на склад. Съвсем друго – да създадеш полица, защитаваща посеви, които все още не са покълнали, или животни, които тепърва ще се развиват и ще претърпят значителни трансформации.

Опитвайки се да се защитят от комплексната картина на риска, компаниите се крият зад

Твърде сложни договори,
които може би защитават временно интересите им, но в дългосрочен план водят до постепенната загуба на доверие на фермерите към сектора като цяло. Дефицитът на специалисти, които да съставят най-простите и ефективни застрахователни продукти засяга не само България, но и повечето развиващи се страни, и дори някои западни пазари.

Комплексните договори, които защитават фермера не само от градушка, а и от други рискове, са новост и във Франция, където съществуват едва от 2005 г., Италия – от 2003 г., а в други държави от региона подобни продукти въобще не са разработени.

Проблемът се задълбочава и от факта, че не само застрахователните компании срещат трудности в изготвянето на мултирискови продукти – регулаторите също не се чувстват в „свои води“ в тази материя, и често не контролират и не прилагат санкции за твърде сложните договори, подвеждащи клиента, или за ценовия дъмпинг, който неизбежно е свързан с по-ниско качество на предлаганите застраховки.

Българският фермер е твърде зает, за да отдели дни в разучаване на „скритите“ вратички в застрахователния си договор. Обикновено той разбира, че е губеща страна „след дъжд качулка“ и последвалото му разочарование от индустрията като цяло е лесно разбираемо.

Ограниченото покритие
Само спомага за това. Може и да роним сълзи за застрахователите, които срещат реални трудности да изчислят риска и да предложат мултирискови продукти, но от гледна точка на селскостопанския производител, защитата единствено срещу градушка просто не е достатъчна.

Интересът на фермерите би бил значително по-висок, ако можеха да разчитат на обезщетение и при суша, например – но това е крачка, която никой застраховател не смее да направи.

Сушата като бедствие покрива мащабни региони, води до значителни загуби на продукция и с две думи означава, че предявените искове ще са прекалено големи като брой и размер, и ще изтрият евентуалните печалби от по-добри години.

В случая със застраховка срещу пожар например, може да пострада една ферма, но сумата, платена за обезщетение, обикновено се наваксва от премийните вноски на други земеделски производители. Или поне такава е нормалната логика на застрахователя, който е задължен да мисли за финансовата си стабилност.

Фермерът обаче, който също е принуден да следи всеки лев, трудно би платил за продукт, който не разбира, и който покрива застрашаващите го опасности, ама само някои, и то само понякога.

Разочароващо обезщетение
е третото препъни камъче пред българското селскостопанско застраховане. Как се изчисляват загубите от определено бедствие?

И тук въпросът е ясен, ако става думи за готови стоки на склад, или аграрна техника. Но как се изчисляват загубите на реколта, която е все още на полето, и цените й са неясни? И тук застрахователите защитават интереса си, като не се съобразяват непременно с цената, определена в застрахователния договор. В случай на по-ниска пазарна цена, изчисленията се извършват именно на тази база, с аргумента, че застрахователното обезщетение не може да надвишава размера на претърпените вреди.

От своя страна обаче фермерът мисли за размера на вложените инвестиции, и се оказва дълбоко разочарован.

Кой губи?
За съжаление, от цялата ситуация с аграрното застраховане в България губят не толкова застрахователите, колкото фермерите.

Застрахователните компании у нас, така или иначе, разчитат предимно на премийните приходи по застраховките Каско и Гражданска отговорност, а за да постигнат допълнителен ръст, разполагат с достатъчно по-обещаващи сфери, към които да насочат вниманието си – като животозастраховането, например. Разбира се, рано или късно те ще се обърнат и към селскостопанското застраховане и ще вложат средства и човешки ресурс в разработката на качествени продукти, но това за тях не изглежда задача от първа необходимост.

Фермерите обаче трудно ще развиват успешен бизнес в и без това неблагоприятната и несигурна икономическа обстановка, ако не разполагат с някаква защита от застрашаващите ги рискове.

Ако има надежда за скорошен изход от патовата ситуация, задачата за откриването на правилния път зависи не само от усилията на самите застрахователи, но и на регулаторите, в лицето на Комисията за финансов надзор, както и на държавата и Министерство на земеделието.

Една от подхвърляните в последно време идеи бе субсидиите за селскостопанските производители да се отпускат не пряко, а за застраховки. Това обаче само би предизвикало справедливия гняв на фермерите, ако не им бъдат предложени качествени и разбираеми продукти с мултирисково покритие и справедливи обезщетения.

Застрахователни компании, сключили споразумения по схема за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“ – 2012 г.

ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД

ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД

ЗАД „ВИКТОРИЯ“

ЗАД „БУЛ ИНС“ АД

„ЗД Евроинс“ АД

ЗАД „Армеец“

„Интерамерикан България“ ЗЕАД

ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“

„Дженерали Застраховане“ АД

ЗАД „Алианц България“

ЗК „Уника“ АД

„ХДИ Застраховане“ АД

„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД

Застрахователни компании, сключили споразумения по схема за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери и пчелни семейства“ – 2012 г. :

ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД

ЗАД „ВИКТОРИЯ“

„ЗД Евроинс“ АД

ЗАД „Армеец“

„ХДИ Застраховане“ АД

ЗАД „Алианц България“

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


застраховане – Google News

Вашият коментар

Интервюта

Error type: "Forbidden". Error message: "Requests from referer https://www.googleapis.com/youtube/v3/search?part=snippet&channelId=&maxResults=8&order=date&type=video&key=AIzaSyBIKYnRmN1axcg4Wb-K5rPAVdEaxGxl4Tk are blocked." Domain: "global". Reason: "forbidden".

Did you added your own Google API key? Look at the help.

Check in YouTube if the id instrade belongs to a username. Check the FAQ of the plugin or send error messages to support.

Адрес

бул. Драган Цанков №36
СТЦ Интерпред, София 1057
Телефон: 9717777
Факс: 9711000
Website: дзо.com

Важна информация

Лични данни
Бисквитки
Информация по чл.325 от КЗ
Този сайт е собственост на Инстрейд Застрахователен Брокер ЕООД , лиценз №35, регистриран под номер 288 от Комисият за Финансов Надзор. Регистрация от Комисията за защита на личните данни номер 24604.