Доброволно Здравно Осигуряване

Актуализацията на бюджета – КРОСС

Петър Чобанов, министър на финансите, пред Дарик радио и предаването „Седмицата“

 

Водещ: Министърът на финансите Петър Чобанов в студиото на „Седмицата“. Добро утро, господин Чобанов.

Петър Чобанов: Добро утро.

Водещ: Кога правителството ще приеме предложението си до парламента за актуализацията на бюджета?

Петър Чобанов: В понеделник имаме заседание на МС, извънредно заседание на МС и тогава ще приемем актуализацията на бюджета.

Водещ: Всичко е ясно от това, което предлагате?

Петър Чобанов: Да, според мен всичко е ясно и ще вървим напред. В парламента ще го внесем веднага след приемането му и очакваме вече в комисиите да мине и след това в пленарна зала.

Водещ: След като се говореше за милиард-два нужен заем последно се спирате на допълнителен дълг до един милиард лева?

Петър Чобанов: Да, така е, това са нашите оценки, като както неведнъж заявихме, ние няма да похарчим този милиард в рамките на тази година. Просто искаме да избегнем ситуация от пожарно взимане на дълг в първите месеци на следващата година, тъй като тогава има сериозни плащания, така че в този милиард има известен буфер, който да се използва за посрещане плащания по дълга в първите месеци. Знаем, че тогава разходите са повече от приходите, това е чисто сезонен ефект. Така че, за да сме подготвени за тази ситуация затова се налага да увеличим буферна за новоемитиран дълг, като не засягаме общия  буфер за дълг от 14.6 милиарда.

Водещ: А колко ще похарчите, последно, според плановете ви?  Покриване на дефицит от 493 милиона и 400 хиляди лева?

Петър Чобанов: Да. Толкова е горе-долу това, което мислим да похарчим.

Водещ: Защо не са посочени конкретните разходи, които ще се финансират с промяната в бюджета? – питат, коментар тези дни от Института за пазарна икономика.

Петър Чобанов: Да, това е логичен въпрос, но в тази ситуация предпочетохме да не отваряме темата министерство по министерство, да разглеждаме разходните им тавани, което първо е сериозна дискусия и второ, недофинансирането на отделните системи е сериозно, ние не може да поемем в момента всички тези искания за разходи. Това е един от начините да се накарат самите министерства да оптимизират своите разходи, своите бюджети, и затова предпочетохме този буфер да бъде в централния бюджет, както между другото това е и практика, която се е наложила в предходни години, когато се налага подобна актуализация. Но ние посочихме ясно кои са приоритетните области, там където има най-много задължения по бизнеса и там, където са отворени дупки по отношение на недобро прогнозиране и финансиране на съответната система, където ще бъдат насочени тези разходи после. Разходите няма да бъдат непрозрачни, тъй като няма аз с еднолично решение, просто с един подпис да ги насочвам към отделните системи, а това ще стане с постановление на МС, което всеки ще види, тъй като те се приемат на редовно заседание и оттам нататък става ясно за какво са похарчени парите.

Водещ: Приоритетните области са Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието… Там са извънредните разходи?

Петър Чобанов: Там са основната част от извънредните разходи, поради факта, че там са и най-големите задължения към бизнеса в момента, които влизат в това число малко над 100 милиона обявени задължения към бизнеса. По отношение на Министерство на отбраната това е Военномедицинска академия /ВМА/. Там критиките по отношение на дисциплината за харчене на средствата не са отсега, те стоят от години. Но там покриваме тези разходи, които са предизвикани от това, че не са бюджетирани добре. Тоест, Военномедицинска академия не обслужва само армията, там се лекуват и много хора, и някои от дейностите просто не са финансирани от самия бюджет. Тоест, Министерство на здравеопазването е казало – това е грижа на Министерство на отбраната, осигурете финансирането… Но там имаме спешна помощ, имаме реанимация, имаме някои медицински дейности, които не са финансирани, на практика не са предвидени, не са бюджетирани и това генерира просрочия към доставчици и тези просрочия ще бъдат покрити от тази актуализация.

Водещ: Според опозицията ставало дума за около 80 милиона ми се струва… В дебат миналата седмица…

Петър Чобанов: Не, във ВМА става въпрос за около 30-тина милиона, които ще бъдат покрити.

Водещ: Това означава, че вие смятате че следващата година специално за ВМА трябва да се предвидят просто и изначално с 30 милиона повече?

Петър Чобанов: Да, ще направим конкретните разчети, тъй като тези дългове са се трупали в продължителен период от време. Ще направим необходимите разчети, но някъде 20 милиона е сметката, която може да се направи, че това са недофинансирани дейности, от страна на държавата на практика…

Водещ: Къде има други по-големи числа, за какво?

Петър Чобанов: В Министерство на отбраната /МО / предвиждаме известен ресурс по отношение освобождаването на честотите свързани с цифровизация и т.н. Там се освобождават честоти, които изисква инвестиране на средства, за да може да се пренастроят влакове, за да може да се пренастроят военни самолети и т.н. Тоест, това е един допълнителен ресурс, който е свързан с нещо, което не сме изпълнявали с години. Тоест, тези честоти е трябвало да бъдат освободени  вече и предприети необходимите мерки за да може влаковете да се движат и да използват необходимата честота. Това изисква допълнителни инвестиции, които не са направени.

Водещ: Кои влакове, каква е връзката с отбраната….? Каква е връзката между влаковете и отбраната?

Петър Чобанов: Честотите се освобождават от отбраната, те трябва да пренастроят самолетите си на други честоти, това е свързано обаче и с пренастройване… Тези честоти са ползвани да кажем от влакове, това е свързано с пренастройване на честоти и на влакове…

Водещ: Искате да кажете, че това не е планирано в този бюджет, независимо от това, че се рекламира цифровизация?

Петър Чобанов: Не е планирано…,  да, да, то не е планирано от няколко години, не само в този бюджет. В предния за 2012 година също не е планирано. Но рано или късно тези разходи трябва да започнат да се правят, тъй като знаем че има наказателна процедура, че нямаме достатъчно конкуренция по отношение на определени честоти…

Водещ: А може ли да не се правят в тази тежка година?

Петър Чобанов: Ами…, не, моментът е такъв, че трябва да започне този процес. Те няма да се направят всички разходи, там оценките са, че са необходими средства от над 100 милиона лева,… 140 милиона…

Водещ: Тази година вие ще дадете..?

Петър Чобанов: Тази години ние смятаме около 25-30 милиона лева да дадем за това, да започнем този процес.

Водещ: Почна да се нарежда, от половината милиард, който не ви стига, десетина процента стана ясно къде ще отидат парите… 50 милиона… Да продължим още малко нататък, поне до половината да направим сметка?

Петър Чобанов: Тя част от сметката е по отношение на приходите. Тъй като там също имаме недостиг, разходите не са най-голямата сума в случая. Друга част са по отношение на недофинансирани дейности в Министерство на труда и социалната политика /МТСП/, където изначално пак, без да са предвидени в бюджета, става въпрос за разходи,свързани с хората от така наречените уязвими групи, тоест, хората с увреждания.

Водещ: Това са разходи, които вашето правителство предложи да бъдат направени?

Петър Чобанов: Не, това е нормалната програма за изплащане на обезщетения на хората с увреждания, която е трябвало да бъде предвидена с нормалното финансиране. Засега финансирането, което е предвидено по бюджет, стига само до края на септември. Тоест, ние не може да си представи ситуация, която изведнъж казваме – ние там няма да дадем средства – и хората с увреждания остават без възможност да получават своята подкрепа от държавата, от началото на октомври, това няма как да се случи.

Водещ: За колко пари става дума, приблизително?

Петър Чобанов: Общата сума, която ще се отпусне на МТСП е 40 милиона.

Водещ: Добре, вече стигаме почти 100 милиона. Ще успеете ли още да кажете по-крупни суми?

Петър Чобанов: Друга част, която трябва да бъде също така отделена в момента, засяга възможността все пак да се извършат някои инвестиционни разходи по отношение на някои болници, тъй като в някои от тях условията са трагични, поне такова е впечатлението на здравната министърка, госпожа Таня Андреева. Така че, там ще отделим известен ресурс. Но все пак, в момента…

Водещ: Известен порядък…

Петър Чобанов: Порядъците ще бъдат около 5-6 милиона, в зависимост от…. То тези неща и във времето ще се развият, трябва да имаме някаква гъвкавост, някакъв резерв, но предвиждаме известен ресурс и за болниците, да им помогнем на тях, особено в такива случаи… Например за детска болница, в която деца-астматици са в много тежки условия, има мухъл по стените, това влошава здравословното им състояние, вместо да го подобрява. Не са предвидени средства за тази болница. Като цяло в бюджета са били предвидени за капиталови разходи за болници тази година 10 милиона лева, които до момента вече са изразходени. Тоест, до края на годината там нямаме нищо и трябва да дадем един известен допълнителен ресурс, като от чисто човешка гледна точка смятам, че това също е необходимо. Отделно имаме един ангажимент, който е от страна на служебното правителство по отношение на земеделските производители. За една субсидия за тютюнопроизводителите, която вече тече нотификация към Брюксел. Тя също не е бюджетирана до момента и тъй като е поет този ангажимент, вече тече и процедурата по нотификация, там също трябва да отделим известен ресурс…

Водещ: Това означава, че тези пари  ще бъдат одобрени като помощ…

Петър Чобанов: Това са национални пари…..

Водещ: За какви порядъци става дума?

Петър Чобанов: 11 милиона.

Водещ: Добре, защо за да избегнете тези критики, че искате разписано празно платежно, поне ето за тези суми, които са ясни….

Петър Чобанов: Ето, аз ги казвам на вас…

Водещ: … не ги кажете в парламента и парламента не ви ги разпише ред по ред.

Петър Чобанов: Там процедурата е друга, там влизаме във всяко министерство, с всяко министерство преговаряме, това отнема време, там има и други нужди, които тогава, като седнем на масата и кажем – дайте да преговаряме за моя бюджет, за моя разходен таван… , там вече е по друга дискусията…

Водещ: Парите ще бъдат в резерв за непредвидени и неотложни разходи а централно управление….

Петър Чобанов: Абсолютно разделени… Значи това, което възникна и в процеса на съгласуване на самата бюджетна процедура, което до момента не е оповестявано, са едни допълнителни средства в размер на 86 милиона, които ще се появят както в приходната част, така и в разходната част. В приходната част те се появяват по линия на търговията с емисии, въглеродни емисии, това са оценките на МОСВ, а в разходната част ще се появят в подкрепа на енергетиката, а именно подкрепа на промените, които се направиха в Закона за енергетиката по отношение на тази зелена добавка, така наречена. Там ще бъдат насочени тези средства за да може да бъде поет този ресурс. Това отговаря и на насоката на практиката на самата програма. Тоест, продажбата на емисии може да се използва за зелени проекти, в случая да се финансира зелена добавка.

Водещ: Това е извън заема, вие искате актуализацията и заради новопоявил се приход?

Петър Чобанов: Да, това е новопоявил се приход, който до момента се е натрупвал  като приход, обаче не е използван по предназначение, той си е стоял като един фонд, един резерв.

Водещ: А как ще стигнат тези пари практически до зелената енергия? Това нали се реши да не става през цената на тока. Тоест, ще бъдат субсидирани производителите на зелена енергия ли, отделно, с тези 86 милиона…?

Петър Чобанов: Да, на практика ще се поеме част от цената на тока на този етап.

Водещ: Като държавата ще плати директно на производителите ли?

Петър Чобанов: Това, да, ще е определена програма в Министерство на икономиката, за да се компенсира част от цената…

Водещ: За да се компенсира намаляването на добавката за зелена енергия?

Петър Чобанов: …което е нормално на практика, тъй като самата насоченост на тези пари в МОСВ е точно затова. Това не е нещо извънредно като идея или като невъзможност да се прави.

Водещ: Останалите пари изглеждаше, че са ви нужни, за да върнете ДДС на бизнеса? Поне така изглеждаше преди седмица, извън извънредните разходи, които писахте…

Петър Чобанов: Ние започнахме да връщаме активно ДДС на бизнеса и…

Водещ: За първите 12 дни на юли 454 милиона лева ДДС…

Петър Чобанов: Средномесечно се е връщало по 460 милиона, за първите 12 дни върнахме 454 милиона, от които 60 милиона на малки и средни фирми, които са били пренебрегвани досега, не им е било обръщано достатъчно внимание, но това е ресурс, който им е необходимо да движат нормалния си бизнес.

Водещ: Логичният въпрос е, значи има пари, защо да се взима заем….Или понеже сте убедени, че ще мине това в парламента…

Петър Чобанов: Значи, някак си да се опитваме да… един нормален начин на финансиране да го натоварим с толкова негативизъм, не е най-доброто нещо, което може да направим. Този заем като цяло е бил предвиден като възможност. Никой не казва, че и предното правителство да беше останало нямаше да вземе тези пари, тъй като гласуваният лимит за нов дълг през тази година, новоемитиран дълг, е 2 милиарда лева. Ние нищо повече не правим от това…

Водещ: Защо тогава трябва пак да минете през парламента?

Петър Чобанов: Защото 800 милиона  от тези 2 милиарда лева, които са един буфер, вече бяха използвани покрай земеделските… , съгласен съм, ЕК е превела парите, ние ще ги върнем на банките, които са взели този дълг, това е нормалния процес, но на практика той унищожава възможността да вземем нов дълг, който на практика много голяма част от него е взета през годината, извън тези 800…

Водещ: Това е от регулярното взимане, всеки месец едни пари връщаш..

Петър Чобанов: …Календара на емисии, той достатъчно по-рано се публикува, от регулярното връщане на дълг, тези пари на практика вече са използвани. Като ние казваме – имаме възможност този един милиард, ако се прецени, че ще натовари много вътрешния пазар, да бъде взет и под формата от международните пазари, тоест, като външен дълг    

Водещ: Вестник „Сега“, точно преди седмица под глава с големи букви „Заради актуализацията на бюджета Орешарски манипулира данните за ДДС..“  – като цитират първо Министерството на финансите, че невърнатия ДДС е 319 милиона лева, премиерът говори за 776 милиона, после става ясно, че в тази сума е било включено непросроченото невъзстановено ДДС, а и това, според някои икономисти било манипулиране, за да излезе, че парите не стигат. А те казват – стигат всъщност, защото още не им е дошъл падежа да се дължат от държавата…

Петър Чобанов: Сега, или сме прозрачни, или не сме прозрачни. Не може едно действие, което дава по-голяма прозрачност и по-голяма отчетност по отношение на това колко държавата дължи  като ДДС, независимо просрочено или не, да се каже че е манипулация. Значи, манипулация няма как да бъде при тази ситуация, тъй като – да, няма и противоречие, 319 към края на месеца е просроченото ДДС, което генерира лихви, да не забравяме и този важен момент… Миналата година тези лихви, заради това ,че държавата бави ДДС и не го връща навреме на бизнеса, са 25 милиона лева. Тоест, 25 милиона лева е можело да не бъдат похарчени, ако държавата своевременно си връща ДДС-то и си е изпълнявала своите задължения…

Водещ: Тоест, майчинските, срещу чието увеличение се обяви Симеон Дянков. 

Петър Чобанов: Да, това е почти целият социален пакет, който беше финансиран чрез преструктуриране на бюджета, който ние дадохме с идването си на власт. Тоест, този социален пакет може  да се финансира с тези лихви. Тази година, само до май месец, натрупаните лихви са вече 12 милиона и половина. Тоест, въпросът е като цяло…

Водещ: Вече сме почти до 40 милиона..

Петър Чобанов: Да, …Цялостният въпрос по отношение на актуализацията дали трябва да я има е, продължаваме ли политиката, която е водена досега – да бавим ДДС, да бавим разплащане към бизнеса, държавата да изглежда неефективен и недобър партньор като цяло на бизнеса, което между другото, имаме този проблем не само във вътрешен план, но този проблем го имаме със задължения на някои държавни предприятия във външен план. На практика ние сме заличени от инвестиционната карта на Европа от страна на германските инвеститори. Това е случая с вагоните на „Сименс“, които спира да се плаща този дълг, оттам нататък германската Агенция за инвестиционно застраховане поема дълга, плаща го на „Сименс“, оттук нататък вече задължението е към тази агенция, оттук нататък, тя отказва да дава гаранции за инвестиции на германски инвеститори в България…

Водещ: Те и EON си тръгнаха…

Петър Чобанов: Да, е, как да имаме инвеститори в България като на практика те виждат едно недобросъвестно поведение, едно неплащане на нормални задължения. Така че, нещата не са само във вътрешен план, нещата се простират и във външен план. И въпросът е – правим ли актуализация за да може да си плащаме навреме, или не правим актуализация, продължаваме да стискаме разходи, продължаваме да не връщаме ДДС, и нещата в икономиката продължават да не вървят.

Водещ: Обаче, на връщането на ДДС, се прави възражението… – ако използваме заглавието на вестник „Преса“ от вчера – за това, че така с празни ТИР-ве се изнася ДДС, че ще занижите контрола…. Специално вестникът разказва за това как камиони излизат празни през границите на Гърция и Румъния, които заради това, че са вътрешни за ЕС не се контролират добре, води се, че са продадени несъществуващи домати, примерно в Гърция или в Румъния, или другаде в Европа, представя се на България фактура и вие възстановявате това ДДС… В ентусиазма да бъдете добри с бизнеса, как ще осъществявате контрола?

Петър Чобанов: Затова си има контролни механизми, Националната агенция по приходите /НАП/, за които описания случай не е някаква новост. Това няма общо с това, което казвам. В смисъл, няма ентусиазъм да върнем всичко, да върнем непроверено ДДС, но това няма общо с темата дали трябва да обявим колко са задълженията на държавата по отношение на ДДС. Това, което правим там, и то го направихме съвместно няколко ведомства с Министерството на земеделието, с НАП, с „Митници“, с МВР, това което направихме са тези проверки по гранични пунктове, проверки на това какво се случва, най-вече по отношение на вноса на храни… Между другото, там за известен период се наблюдаваше един странен ефект. Тоест, цените на едро, да кажем на доматите /…/, цените на дребно на пазарите намаляха. В смисъл, точно по линия на този контрол и по линия на факта, че започва контрол и по веригата, тоест, как се формира тази цена. Това, което е по-важно и ще бъде обявено следващата седмица ако не се лъжа във вторник, е че ние направихме една работна група ,която ще се занимава и с вътрешнобщностните доставки, тези, които казвате към Гърция и Румъния. Там има един румънски модел, който ние ще използваме. Това ще бъде обявено наред с редица други мерки, които ще са в подкрепа намаляване административната тежест на бизнеса по отношение на взаимоотношенията им с данъчните администрации, възможности за опростяване на процедури и възможности за една нова философия на данъчната администрация, в която тя да не бъде обвиняване в административен натиск и произвол, а напротив, тези проблеми, които възникват, да се чистят навреме. Значи, във вторник ще имаме… заместник- министър Людмила Петкова ще даде…  специално ще обърне внимание на този въпрос.

Водещ: С едно изречение, какъв е модела, румънския?

Петър Чобанов: Ние възнамеряваме да създадем една нова дирекция в НАП, която да се занимава точно с този проблем, с вътрешнообщностните доставки и възможност да се контролира по-добре това фиктивно ДДС. Моделът е по-добър контрол,  при влизането на това превозно средство да се поставя допълнителна пломба, то да се пренасочва към данъчен склад, да бъде проверявано когато попада в рискова категория, за да избягваме това, празни ТИР-ве да начисляват ДДС. Но тя ще го обясни по-подробно, във вторник, когато даде пресконференция по този въпрос.

Водещ: Посочихте като аргумент за нуждата от промяна в бюджета, доверието, примера с германците. Но Стив Ханке тази седмица казва, ще го цитирам точно – „Направо бих уволнил  финансов министър, който ми предложи едновременно увеличение на дефицита и нарастване на дълга. Защото рейтингът на България ще бъде понижен, реномето на България ще бъде разрушено.“

Петър Чобанов: Хубаво е, да се говорят принципни неща, които изхождат от икономическата теория, а и  от известен опит, които имат в тази област, но за да се говорят на място и точно трябва да се познава конкретно цялата ситуация. Ако се върнем към рейтинга, имаме утвърждаване на кредитния рейтинг от Агенция Фич.Агенция Фич е агенция, на която ние не плащаме за това, че тя присъжда рейтинг на България. Там договорът беше прекратен по времето на министър Дянков, ние вече не и плащаме, тя продължава да ни наблюдава. Там е избегната възможността….

Водещ: Да не би да очакват да си подновим договора…

Петър Чобанов: Не, няма такива очаквания, такива разговори не сме водили с тях за подновяване на договора. Те продължават, тъй като нали България е страна-членка на ЕС, продължават да ни следят, да присъждат рейтинги и както видяхте, там нямаше нищо драматично в тяхната оценка. Даже напротив, там имаше едно признание, че има едно технократско правителство в България, това беше написано, дословно в това, което те посочват като прессъобщение. Там рейтингът беше потвърден, беше потвърдена и перспективата. Така че…. Въпреки, че те дойдоха в момент, в който вече беше ясно, че ще има актуализация и тези неща им бяха разказани на тях.

Водещ: Логиката е, че когато взимаш заем, инвеститорите също се притесняват, намаляват инвестициите, увеличават се лихвите по кредитите и облигациите, това е логиката не само на Ханке, и редица български икономисти го изтъкват като аргумент.

Петър Чобанов: Да, това е в общия случай, но тук трябва да имаме предвид каква е конкретната обстановка по финансовите пазари и какво ниво на дълг тръгваме. Нивото на дълг в България е достатъчно ниско, че да може да си позволи един заем, който…., допълнителен, който казваме… този заем така или иначе е бил предвиден в плановете на правителството, ако имаме предвид общия лимит на дълга – 14.6 милиарда. Аз повтарям за пореден път, че този лимит няма да бъде надхвърлен. Тоест, ние не увеличаваме потенциалната задлъжнялост на икономиката, да го кажем така, в рамките на тази година.п Тя остава същата, остава 14.6 милиарда. Така че, ние не вземаме повече от това, което така или иначе е било предвидено, че може да бъде вземано. Тук няма драматична ситуация, при която да говорим за прекомерно увеличаване на дълга или каквото и да е било. Освен това, част от този заем, част от това финансиране нормално, ще бъде използвано в началото на следващата година, когато ако не се лъжа е 400-500 милиона плащания по външния дълг, тоест, по дълга… Така че, ние ще ги вземем, но ще ги вземем малко по-рано, за да може следващата година в първите месеци, когато разходите са повече от приходите, когато се генерира дефицит, тогава да не натоварваме допълнително фискалния резерв. Защото това, за което не беше мислено през тези години е за нивото на този фискален резерв и как този буфер…  значи, от една страна заема, ако имаме задлъжнялост 60-70 процента от БВП, всеки нов заем би предизвикал подобни опасения. Когато имаме 16-17 процента задлъжнялост от БВП, това не е случая. Това, което гледат инвеститорите, което гледат същите рейтингови агенции, е нивото на този фискален резерв в БНБ основно. И като го видят, че то намалява, тогава е много по-голяма вероятността да ни намалят кредитния рейтинг, отколкото ако вземем малко допълнителен заем.

Водещ: Има и една друга логика, в другата крайност, ако залюлеем махалото, която смята ако вземем за пример известната история с Чаушеску, който докара до глад народа си, но само и само Румъния да няма дългове, та има и такива в България, които казват, че тези пари трябва да бъдат взети, включително и за да бъдат дадени пряко за социални плащания. Например коледни добавки върху пенсиите…. Правите ли такива сметки?

Петър Чобанов: Не, категорично тези заеми няма да бъдат вземани за подобни тип плащания и за финансиране на социална програма. Тези заеми, както казваме, това е част от нормалното финансиране на държавата. Оттук нататък, няма да залитаме и в тази крайност включително. Тоест, няма как да обвържем този заем с едно изплащане на коледни добавки или на каквото и да било. За всяко следващо плащане, което се налага извън тази актуализация, както казах, ние приоритизираме разходи, опитваме се да накараме и самите министерства, да оптимизират своите разходи, за да намерят съответния резерв да финансират и други нужди. Тъй като има и други недофинансирани системи, пример, това което е информация от Министерство на земеделието, че в Селскостопанската академия заплатите са предвидени да стигнат отново до края на септември. Но предни години, се оказва, че са намирали резерви да финансират останалата част от заплатите. Това не е правилно, тези заплати трябва да се бюджетират изначално, но тази година поради ситуацията… ,  също нашият съвет там е – оптимизирайте разходи, търсете резерви и платете на хората. Но ние нямаме намерение, категорично го казвам, да вземем дълг за да финансираме някаква разточителна социална програма.

Водещ: Коледни добавки за пенсионерите, от това което казахте, няма да има, въпреки настояването… и то е логично настояване на един министър  на социалната политика?

Петър Чобанов: Аз, в чисто човешки план…

Водещ: Втори път казвате „човешки план“, което ние бяхме отвикнали да чуваме в разговор с предишния министър, Симеон Дянков…

Петър Чобанов: Преди всичко трябва да сме хора, а оттам нататък сме министри, или каквато и да е било позиция. В чисто човешки план, тъй като се грижа за пенсионер, знам колко тежко е тяхното състояние. И лично аз, независимо че това не е нормалната позиция на финансов министър, ако има ресурс да се дадат тези коледни добавки. Но, затова се надявам, че затягайки работата на приходните агенции, генерирайки допълнителни приходи по начина, по който сме тръгнали да го правим, това ще даде възможност…., или оптимизирайки разходите…, това ще даде възможност да дадем на тези хора една коледна добавка за да се почувстват малко по-щастливи на коледните празници. Но към момента, а това е и съветът ми към министрите и аз работя, готов съм включително по редица проблеми с всеки от министрите да оптимизираме разходите за да намерим резерви за подобна дейност. Но към момента, актуализацията не предвижда коледни добавки.

Водещ: От 1 октомври ще се вдигне ли минималната работна заплата?

Петър Чобанов: Минималната работна заплата не е въпрос на желание на правителството или нежелание да се вдигне, това е въпрос на диалог в Тристранния съвет за национално…

Водещ: Работодателите възразяват, бизнесът възразява, че заради такъв тип увеличение трябва да съкращават персонал.

Петър Чобанов: Националният съвет за тристранно сътрудничество не функционира още и това е решение в неговите прерогативи. Там ако се постигне консенсус ще имаме увеличение на минималната работна заплата, към момента не виждаме условия за постигане на този консенсус и такова увеличение не е предвидено в актуализацията на бюджета. Значи, неувеличението на минималната работна заплата не е чисто фискален проблем, той е проблем на общото икономическо развитие, тъй като изчисленията на експертите на МТСП показват, че едно увеличение на минимзалната заплата с 30 лева, би донесло допълнителни 5 милиона лева на бюджет. Тоест, там те казват – ето, това няма фискална цена, не натоварва допълнително бюджета…

Водещ: Имате предвид данъци…

Петър Чобанов: Да, данъци, осигуровки и т.н. Но разбира се, другата гледна точка, която е на работодателите, те казват – да, това няма пряк фискален ефект, по този начин разгледано, но на нас ще ни се наложи да освободим хора, които поддържаме на минимална работна заплата ако тя се вдигне и тогава вие  ще трябва по линия на обезщетения за безработицата да им платите, ако чисто фискално мерим нещата, тогава пак могат да възникнат разходи, но тук гледаме и върху икономическото отражение на подобно увеличение на минималната работна заплата. Вече тази година имаше увеличение на минималната работна заплата, вероятно следващата година също ще има, така че, тази стъпка от октомври вероятно няма да бъде направена. 

Водещ: От кого България ще вземе заема? От чужбина или от българския банков пазар?

Петър Чобанов: Това е въпрос на пазарни анализи…  Мисля, че давайки възможност да бъде взет част от ресурса от чужбина, ние си осигуряваме една гъвкавост. Няма да претоварим българският пазар, ще му дадем възможност със свободния ресурс който има, и който не е малко… Между другото, българският пазар е заинтересован да има повече емисии на дълг, тъй като в момента това е един от основните му източници на инвестиране. Но, тъй като ние не искаме да пречим на икономическото развитие искаме да дадем възможност банките да кредитират бизнеса, няма да ги претоварваме с излишни емисии… Ще балансираме нещата така че да има за българския пазар но да има и за чужбина. И да не сме зависими нито от българския пазар, нито от чуждестранния.

Водещ: Международният валутен фонд /МВФ/ участва ли в потенциалните източници на такова финансиране. Седмицата дава интересни примери все около нас, Румъния обявява, че ще взима нови от 3 до 5 милиарда евро, те веднъж взеха 20 – 2009-та, после още 5 – през  2011 година . Унгария кани МВФ да си събира багажа, да си закрива представителството до края на тази година в Будапеща, щяла да си върне предсрочно парите и неще да ги чуе. Ние кой от двата варианта ще прилагаме?

Петър Чобанов: Примерите с Унгария и Румъния са красноречиви и е въпрос на гледна точка и отношение. Това, което аз си мисля, значи, ние категорично  към момента нямаме намерение да търсим официално финансиране от страна на МВФ . Но това, което аз си мисля и като цяло според мен, е отношението на МВФ към България и то не е негативно. Тоест, ние имаме един хубав пример, в който с участието на МВФ ние въведохме валутен борд в България, те ни подкрепиха в началото, когато имахме нужда от този ресурс. По-късно, благодарение на добрата фискална политика, най-ясен пример за което беше правителството, в което Министър на финансите беше Пламен Орешарски, тогава натрупахме фискален резерв, който даде известна глътка въздух и през годините на кризата, и 4 милиарда близо от този резерв бяха усвоени, за да могат да бъдат посрещани нуждите на бюджетния дефицит. Така че, към момента смятам, че този буфер все още съществува, към момента нямаме проблеми с нормалното управление на ликвидността на бюджета и нямаме основание да смятаме, че се нуждаем от подобен ресурс от МВФ. Още повече, както казах дългът ни е нисък, ние стоим добре на пазарите, така че това няма да се случи. Но това не означава, че трябва да задраскаме, както беше направено от предишното правителство, възможността за  финансиране от така наречените официални кредитонри, тоест, международни финансови институции. Примерно Световната банка, знаем, че тя дава известни ресурси, когато се правят реформи, може да мислим в тази посока, въпреки че нямаме такова правителствено решение, просто го споменавам като една възможност. Не трябва да се лишаваме от възможностите, които така или иначе ни се предоставят, но въпреки, че с МВФ едно споразумение знаем, че се приема по-тежко, тъй като то налага конкретни условия, които трябва да бъдат изпълнявани и около което може да се вдигне излишен шум, че това е много вредно за съответната икономика и пред кредиторите. Към момента нямаме намерение да го правим така че този въпрос не е стоял нито в срещите с фонда, които бяха наскоро в мисия, нито ще стои когато ще дойдат пре септември или октомври…  

Водещ: Но няма и да го гоните като унгарците?

Петър Чобанов: Естествено, че няма да го гоним. Фондът е един нормален партньор, фондът дава своето виждане за ситуацията, дава своите съвети, и фонда като имидж, е добре приет в България.

Водещ: А конкретна реформа, за която се търсят пари в момента, примерно от Световната банка, какво става със заема за БДЖ?

Петър Чобанов: Там трябва да се обърнете към транспортния министър…

Водещ: Но не е на дневен ред, защото щяхте да знаете.

Петър Чобанов: Не е на дневен ред, тъй като минава задължително през Министерство на финансите. Там това, което си мисля е в посока преструктуриране възможност от освобождаване ненужни активи, които не са свързани с пряката работа, да се генерира един ресурс, за да може да почнат да си плащат задълженията… И  оттам нататък да се мисли дали ще е посока приватизация, дали ще е посока заем за укрепване. В момента разговорите с Министерство на транспорта продължават, за да намерим първоначалния изход от тази ситуация.

Водещ: Министърът на транспорта една интересна идея разви в това студио, че нищо не налага управлението на влаковете, да се намира в топ центъра на София в много скъпа сграда, като по-логично е да бъде на гарата…. и оттам да гледа как вървят влаковете.

Петър Чобанов: Има активи, които са трупани с години, но най-добре е той да каже, той да прецени кои са тези, от които може да се освободи, за да финансираме, да почне да си плаща БДЖ задълженията…

Водещ: Още за възможна алтернатива. Георги Ангелов от „Отворено общество“ настоява за това, че вие трябва да съберете тези пари от данъци, от мита… Казва – служебното правителство постигна подобрена събираемост, защо вие не продължите…  – служи си с конкретни числа…

Петър Чобанов: Аз в задочни диалози няма да влиза, дали е подобрена събираемостта или не, въпросът е, че нищо не изключва от нашите действия това, че ще събираме повече. Ние го показваме с действията си и с тази работна група, която ще постигне конкретни резултати и която е направена с бизнес, със синдикати, със заинтересовани страни. Събираме идеи, оглеждаме ги внимателно, голяма част от тях ще бъдат реализирани и те ще доведат до един по-добър климат и една по-добра събираемост. Другото, което правим е, че има 540 милиона ДДС, данъци, които  са декларирани, но не са платени. Провеждат се срещи с тези, които ги дължат за да се намери нормален изход от ситуацията. Част от тях могат да се разсрочат във времето, но поне да почнат да се разплащат. Друг пример от вчера, как недоброто планиране и недоброто действие по отношение на данъци могат да доведат до това, че тези данъци да станат неплатими и сега да трябва да търсим решение и за натрупаните задължения и какво да правим занапред. Университетите, както знаете, част от тях управляват общежития, студентски общежития, нормалната практика, по отношение на данък сгради и такса смет беше те да се считат за жилищни сгради ,защото там живеят студенти, освен това, те имат социална функция. Промяната, която е направена преди две години е тези сгради по отношение на това данъчно третиране да бъдат приравнени на производствени сгради. Оттук нататък на един университет, който е имал задължение 100 хиляди лева за данък сгради и такса смет, които е можел да обслужва и да плаща нормално, изведнъж тези задължения са скочили на 650 хиляди лева. Тоест, шест пъти и половина повече, в следствие на което университетът е спрял да ги плаща, защото няма тези пари. Вследствие на което много университети са спрели да си плащат тези задължения. И вместо да влизат тези 100 хиляди лева от всеки университет по отношение на тези данъци, в момента там не влиза нищо. Оттук нататък въпроса е трябва ли да слагаме данъците на такова ниво и да ги правим чисто процедурна и законодателно, че да не са платими? Не трябва, няма как.

Водещ: Подкрепяте ли новият шеф на ДАНС, господин Писанчев, който обяви за приоритет на службата си да събира приходите, да помага за събиране на приходите?

Петър Чобанов: Да, да помага по отношение на неща, които са свързани с криминално отношение по криене на данъци. Да, там той има своето място, ние вече се видяхме няколко пъти, провеждаме разговори, ще работим в сътрудничество там където е необходимо. Все пак, основната роля по събиране на приходите имат приходните администрации и те трябва да си я вършат добре.

Водещ: Ще сменяте ли шефа на НАП?

Петър Чобанов: Не, шефът на НАП няма да бъде сменен, на него му е даден шанс, той има доста идеи как да подобри ситуацията, стратегия какво да направи. На него му е даден шанса и аз стоя твърдо зад него и го подкрепям в идеите и намеренията му да събира повече и по начина, по който ще го прави. Но този начин не е грубия натиск, който е налаган, този начин е едно по-нормално отношение към субектите, които трябва да плащат данъци, което не изключва те да си го плащат навреме. Те ще трябва да си плащат наврем, както казах, ние вече преговаряме в ускорен порядък с тези, които дължат най-много, за да видим на какво се дължи това, да видим как може да тръгне събирането на тези данъци. Така че, аз стоя зад него, той има кредита ми на доверие, вярвам че той ще успее да се справи със ситуацията и да навакса това изоставане в приходите. Тоест, това не изключва, това, че правим актуализация, няма нищо общо с нашите усилия да събираме повече приходи. Актуализацията я правим на такова ниво, че тя поставя, продължава да поставя напрегнати цели на данъчната администрация и не ги освобождава от отговорността, нито от напрежението, което е върху тях, да събира повече приходи.

Водещ: Кога ще бъде обявен конкурса за нов шеф на „Митниците“?

Петър Чобанов: Конкурсът ще бъде обявен, когато се уверим, че здравословното състояние на Ваньо Танов позволява да го освободим.

Водещ: Имате чисто трудовоправен въпрос, че той е в отпуск по болест…?

Петър Чобанов: Той е назначен по такъв начин, че това не стои толкова от трудовоправна точка, а по-скоро стои от едно нормално отношение към него.

Водещ: Други възможни приходи тази година, от приватизация например, от концесии… виждате ли нещо забележимо?

Петър Чобанов: Не, към момента това, което казахме, този допълнителен ресурс, който ще бъде отчетен по отношение на тези зелени емисии, въглеродни емисии, е такъв приход, който ще влиза в бюджета. Като цяло, разбира се, там където е възможно, ще бъдат отпускани концесии, доколко са значими, това все пак е въпрос към министъра на икономиката, тъй като те са в неговия ресор. Приватизация, ако предприятията, които трябва да се приватизират са в състояние, което позволява да се вземе една достойна цена за тях, да, но да се приватизират на всяка цена, няма смисъл, тъй като така ще създадем проблеми на потребителите, на техните услуги, ако приватизираме едно предприятие в недобро финансово здраве, изведнъж ще се качат цените…., без да е помислено какво ще е дългосрочното отражение.

Водещ: Вече работите по Бюджет 2014, нали?

Петър Чобанов: По Бюджет 2014 има някаква база, която е поставена с одобряване на тригодишните разходни тавани, така или иначе на средносрочната фискална рамка-…

Водещ: Готов ли сте да му дадете име? Философията, която ще обобщава…

Петър Чобанов: Не, в момента е рано да му даваме име…

Водещ: Дянков го наричаше „постна пица“…

Петър Чобанов: Не, не… Такива сравнения аз няма да си позволя да правя по отношение на нещо, което е много сериозно и което трябва да покаже ясно каква политика ще бъде водена. Към момента гледаме да изчистим ситуацията с Бюджет 2013, да стъпим на една основа, която е по-ясна, по-прогнозируема, и която да даде възможност за този хоризонт, който ни трябва занапред. Но категорично бюджетът няма да е бюджет на недофинансираните системи.

Водещ: Тогава, дискусионни въпроси около бъдещето на някои данъци. Първо, по-глобалния въпрос – ще премахнете ли единната сметка, така че бизнесът да може да сочи за какво плаща?

Петър Чобанов: Това е друг въпрос, там ще бъде дадена възможност, там се говори активно с тях и това ще бъде обявено, с  бизнеса се говори активно с тези, които имат най-големи проблеми…

Водещ: Здравнонеосигурени се оказват хора, защото им взимат парите за глоби, а те нямат намерение…

Петър Чобанов: Може би ще им бъде дадена възможност да си избират дали плащат данъци, дали плащат осигуровки, но няма… Значи, единната сметка трябва да остане, тя е нещо хубаво, за да може да се следи колко пари влизат, как влизат и да може за бизнеса да е лесно това да става с едно платежно нареждане… За съжаление, моят прочит на ситуацията е такъв, че това по-скоро го разглеждам като един пилотен проект, който не е добре обмислен, но изведнъж е приложен на практика, и това създава проблемите. Тоест, избързало се е с неговото прилагане, можело е още малко да се обмисли, чисто софтуерно, да се даде тази възможност да получават навреме информацията точно за какво са платили, за да не бъдат изненадани самите те… Но така или иначе, той вече е приложен и ние в движение трябва да го оправяме и ние действаме в тази посока. Но единната сметка ще остане като философия и замисъл, тъй като според мен, тя от тази гледна точка е полезна.

Водещ: Данъкът ще остане 10 процентна следващата година?

Петър Чобанов: Данъкът ще остане 10 процента, да, така е.

Водещ: Дори не мислите заради недостиг да го вдигнете на 12 например!?

Петър Чобанов: Не, към момента няма такива планове.

Водещ: Да правите двете ставки каквито имаше предложения в предизборната кампания – 10 процента България 2014-та?

Петър Чобанов: Да.

Водещ: Нов данък ще има ли върху преводите към офшорни зони? 15 процента предлагат БСП и ДПС…

Петър Чобанов: Работим активно по този данък, останали са някои важни неща за доизчистване, по отношение на гарантиране все пак на нормалните търговски практики и там където са си нормални потоци, но така или иначе чуждестранен инвеститор е доставчик на важни суровини и е избрал това да става през офшорна компания, там един такъв данък би натоварил българският потребител да кажем на тези суровини, би качил цената им и това би се отразило на пазара… Тоест, мисли се за тези неща, имаме намерението да го приложим този данък, съвместно с бюджетна комисия се мисли по този начин за този данък…

Водещ: Всъщност България, казано в кавички, е офшорна зона за ЕС. Кипър например, който уж се води такъв, доколкото аз знам е с 12.5 процента данък печалба. Така че, това е много интересна дискусия в България срещу офшорките, при положение, че самата България се опитва да пробива в бизнеса като предлага по-ниски дори от офшорни данъци?

Петър Чобанов: Не бих казал, че сме офшорна зона, просто философията на данъчната система ,която беше възприета, и която за радост не беше развалена от предходното правителство е, че ние да заложим на ниски данъци, тъй като те съответстват на нивото на икономическото ни развитие, на необходимостта…. Офшорните зони го правят от малко по друг характер, то е да привлекат каквито и да било инвестиции, при нас не е такъв случая. При нас е ясно, че тази икономика има нужда от капитализиране, има нужда от инвестиции, от обновление на капиталовата база като цяло, на машини, съоръжения, предприятия и заради това данъците са по-ниски. Просто такава е философията, опростена данъчна система, която да не създава излишна тежест върху бизнеса и да може да се развива държавата икономически напред.

Водещ: Имате ли вече резултати от обявената на 19 юни от вас, проверка на българските собственици в офшорни зони, точно Кипър щеше да бъде първият който да пита?

Петър Чобанов: Информация, по отношение на офшорни, тоест на взаимоотношение с офшорни зони има в НАП, но тя е данъчна тайна на практика. Към момента търсим начин да видим какво може да бъде обявено от тази информация…

Водещ: Например вероятно обща сума може да бъде обявена?

Петър Чобанов: Това ще го обсъдим с експертите, те така или иначе… Работим по този въпрос, но ние работим по този въпрос и по линия на този данък за който споменахте….Тоест, да видим занапред какво правим. Как от това могат да бъдат генерирани допълнителни приходи. Но иначе, дори и аз като министър нямам право по линия на тази данъчна тайна да съм запознат кой точно офшорни сметки има…

Водещ: Подкрепяте ли забрана офшорни фирми да участват в приватизацията, да участват в капитала на банки, на пенсионни дружества… По повод на актуалния въпрос сега за евентуална смяна на собствеността на ПОК „Доверие“, на медии да не могат да участват…? 

Петър Чобанов: Това, което подкрепям, е да е ясно при всички случаи кой стои точно зад тези капитали и какъв е произхода на капиталите. Да говорим за чисти пари, да избягваме възможности за пране на пари, за неясни капитали… Особено както е случая с „Доверие“, да става въпрос за един такъв голям, публичен по характер и ресурс, независимо че това са пари на лицата…

Водещ: В момента четох, че също такъв капитал, или  част от капитала е…  в офшорна фирма ..Даже по ваше време е ставало, когато вие ръководехте комисията за финансов надзор?  

Петър Чобанов: Да, това е в правомощията на зам.-председателя на комисията, който отговаря за това направление, и тъй като комисията е колективен орган, там си има конкретни направления и отговорности… Но там е ясно кой е, там е „Виена иншурънс груп“, които са добре известни, които са на този пазар от много години, така че независимо че се води офшорен капитал, е ясно с кой се преговаря в момента за продажбата на тази компания, че това е компания от бранша, така да се каже. Оттук нататък вече в сегашната сделка са възникнали неясноти, но Комисията за финансов надзор, както става ясно и от изявленията на нейния председател, следи внимателно и ще видим какви резултати ще бъдат постигнати. Между другото, купувачът който и да е той, трябва дори в предварителен порядък да уведоми комисията за намеренията си да придобие съответната компания. Ако не го направи в нормалния за това срок, преди да е сключена сделката, той подлежи на санкции, но това вече е в правомощията на комисията, тя е независим орган и аз както заявих в парламента, след като съм бил и от тази страна на масата, в качеството си на председател на Комисията за финансов надзор, знам какво е държавата да се опитва да ти се меси в работата и да те натиска, така че ,категорично това няма да бъде моето поведение и моята  философия на отношение към комисията.

Водещ: Вие бяхте в ранния период на Симеон Дянков, председател, нали?

Петър Чобанов: Да, аз бях…

Водещ: Той ви натискаше, нали?

Петър Чобанов: Абсолютно, категорично…

Водещ: Как, за какво ви натискаше?

Петър Чобанов: Имаше натиск за фиска, спрямо моята работа, примерът е ясен, той е недвусмислен… Как вечерта, преди да бъде внесен на практика, преди да бъде гласуван в МС бюджета на държавата и после внесен в НС, става въпрос за 2010-та, бюджетът на комисията беше намален с 40 процента, въпреки че имаше преди това разговори в МФ, в които ние се споразумяхме колко да бъди този бюджет… Аз знаех, че е криза в държавата, нямах нереалистични искания, не ми беше удовлетворено искането за бюджет, но разликата беше нормална за подобна ситуация… Споразумяхме се на този бюджет, разписан по отделни пера, споразумяхме се за ангажименти, които аз ще поема, така че да се вместя в този бюджет и нещата изглеждаха нормални. Тогава, за да влезем в цялата ситуация, с малко повече подробности, виждам че ви е интересно… тогава излезе  едно интервю, което се забави по някакви причини във вестник, мое интервю. В това интервю аз казвах, не съм съгласен Комисия за финансов надзор да бъде… да се влее в БНБ, тоест, да престане да съществува, да се влее в БНБ и изложих своите аргументи за това. Тази идея да се влее в БНБ беше пак идеята да бъде сменено ръководството на комисията  с политически по-удобни…Това си бяха на Дянков идеи, а може би не само на Дянков, такова е било отношението, може би чисто политическо към това, че не са назначени в ръководството  на комисията тогава от управляващата партия. Излезе това интервю, след това стана промяната в този бюджет, което категорично такава рязка, изненадваща промяна ме постави в много сложна ситуация, тъй като от 1 януари следващата година, значи бюджетът се приеме декември, а от 1 януари следващата година, включително ми беше намален и бюджета за заплати, което означава съкращение на персонал, на хора, на експерти, които са специализирани в тази област. Те не са много на брой… Въпреки този намален бюджет, успяхме с останалите членове на комисията тогава да се справим със ситуацията…  Съкратихме много разходи, аз го давам това за пример на сегашните министри…. Комисията е в частна сграда по някакви причини и плащаше наем, наемът беше намален от над 900 хиляди лева годишно, на 630 хиляди лева годишно, тоест с една трета, разходите за почистване, разходите за поддръжка на информационни системи, разходите за охрана…, това са все обществени поръчки, бяха намалени с по 25 процента… Това е маржа, който е възможен за намаляване в такива случаи, а и не само там. Отделно бяха съкратени експерти, някъде от порядъка…, комисията беше с щат 240, след като си тръгнах бяхме стигнали 190, като щата, който заварих като отидох там беше пълен, нямаше свободни бройки… Тоест, това също го направихме и се отбеляза, че го направихме по начин…, съдът после не върна на работа нито един от съкратените, тоест процедурата беше спазена изрядно, както си е по кодекс…

Водещ: И всичко това заради едно интервю…?!

Петър Чобанов: Не, това не е само заради едно интервю. Интервюто може би е било само повод да се задвижи по-бързо машината… И другото, което е по-важно…, намален е бюджета, няколко дни след като ме сменят, има актуализация на Бюджеат 2010 в парламента, в който бюджет за второто полугодие вече на подобрената комисия с ръководството, което трябва да бъде според управляващите, се удвоява на практика за второто полугодие. Тоест, цялата тази дисциплина, цялото това съкращение на разходите през първото полугодие, които направихме за да ги вкараме в тези бюджетни рамки, изглежда безсмислено, след като бюджетът се удвоява за следващо полугодие. Но това е показателно за философията на бюджетиране като цяло  през тези четири години, защото комисията не беше единствения случай в тази посока… Имаше и други.

Водещ: Моля ви за кратки отговори на ясни въпроси, които са актуални. Подкрепяте ли отпадането на данък лихва догодина?

Петър Чобанов: Все още не мога да кажа.

Водещ: Нали всички изговорихте толкова приказки, каква глупост е направил Дянков с този данък, сега не може да кажете.

Петър Чобанов: Това все пак е източник на приходи, към момента знам, че ще има сериозна дискусия по този въпрос. Като цяло не смятам, че е добре измислен този източник на приходи, но за да го отменим, трябва да видим колко ще съберем тази година, те няма да са много и с какво можем да ги заместим. Не съм против да го отменим…

Водещ: Националната пациентска организация иска ДДС върху лекарствата да падне в пряк ефект и за бюджета – 100 милиона лева за НЗОК… 

Петър Чобанов: Няма да падне ДДС върху лекарствата.

Водещ: Нито въобще те както искат, нито като ставка?

Петър Чобанов: Не. Няма да падне. Няма да пробиваме данъчната система по такъв начин. Имаме единна ставка и ще си я спазваме.

Водещ: ДДС върху даряването на храни. България е страната, която хвърля храна достатъчна да изхрани един голям гладуващ народ в Африка…

Петър Чобанов: Трябва да търсим механизми, които да не минават през данъчната система за да не хвърляме храни…

Водещ: Ама то, ако бракуваш храната и я хвърлиш на боклука, за данъчните си ОК, но ако я дадеш да я изяде гладен, данъчните те карат да я платиш… и то това е проблема. Много държави в Европа…

Петър Чобанов: Тя храната вече е платена…

Водещ: Въпроса е в данъчните кредити…

Петър Чобанов: Тя е платена, ДДС-то вече е внесено….

Водещ: На веригите е по-изгодно да бракуват вместо да даряват…

Петър Чобанов: Взаимоотношението на веригите, и тези, които са доставчици, е малко по-друга тема…

Водещ: Не, казвате и на това. Без данък на фирми и граждани, върху дадени от тях пари за спорт…, идеи в „24 часа“?

Петър Чобанов: Не.

Водещ: Здравната вноска увеличена с един процент за стоматологична помощ за деца? Миналата седмица като идея от здравния министър, която сама не си вярваше…

Петър Чобанов: Тази идея трябва да бъде обсъдена, ако има някакво увеличение на здравната вноска, въобще ако се налага, може да е само по посока създаване на някакви частни здравни фондове или нещо подобно, но към момента няма такива планове.

Водещ: Автоматично увеличаване на пенсионната възраст при увеличаване продължителността на живота, идея на Йордан Христосков?

Петър Чобанов: А при намаляване на продължителността на живота, трябва ли да имаме намаляване на пенсионната възраст? 

Водещ: Вие кажете. Или вие смятате, че дотам ще се докара България, че да намалява….

Петър Чобанов: Аз не съм сигурен, че в последните години години продължителността на живота се увеличава, като знам състоянието на здравеопазването, на грижите за възрастните хора и като цяло на ситуацията… Така че, автоматизма…, между другото всички казват, че трябва да има автоматична формула за минималната работна заплата, тоест,  да нямаме политическо решение. Добре де, но ако тази автоматична формула посочи намаляване, намаляваме ли минималната работна заплата, това е същото..

Водещ: Идеи в банковата сфера. Ако кредита е над стойността на ипотеката, продават единствени имот на семейството и после банката продължава да си търси остатъка на дължимите пари – идеи на депутати от левицата, мисля че и от ДПС да не може банката да си търси…

Петър Чобанов: Тази идея не е лишена от логика, но трябва да бъде обсъдена и със самата банкова система, да се прецени какво точно ще е отражението и как изглежда. Към момента МФ не е част от този разговор.

Водещ: Изобщо, не ви питам дали  банките да си събират вземанията си към държавата, както  досега…?

Петър Чобанов: Не, ние не се месим във взаимоотношенията с банките в момента.

Водещ: Извънсъдебен орган за банковите спорове…?

Петър Чобанов: Това е хубаво, може да бъде приложено.

Водещ: Ако банката вдигне едностранно лихвите, клиентът да може без нищо да дължи на тази банка да си плати до момента и да отиде в друга банка…

Петър Чобанов: Това е въпрос на договорни отношения но пак е в цялата тази област на разговори с банките, в които както казах МФ към момента не участва.

Водещ: Няма време за големия разговор за европарите.

Петър Чобанов: Ще го направим друг път.

Водещ: Но, последно, очертава се…, преди няколко месеца, предишното правителство тук обясняваха, че те са договорили най-доброто за България, повече от всички други. Вие сега обяснявате…

Петър Чобанов: Мисля, че вчера премиерът беше пределно ясен в  парламента. Всички имаха възможност да чуят тази дискусия и да разберат за какво става въпрос. Няма да коментирам думите на премиера, той е много добре подготвен по темата и много добре обясни пред парламента.

Водещ: Какъв хоризонт виждате пред правителството, в което участвате? На фона на протестите, под прозорците на МС…

Петър Чобанов: Това зависи от самите нас. Ако продължаваме да работим ежедневно както досега, да подобряваме ситуацията, да сме идеологични със заинтересованите страни, бизнес, граждани и т.н. и да се вижда, че ние сме за прозрачно и открито управление. В смисъл, действията, които предприемаме са насочени не към прокарване на лобистки поправки, както имахме над 65 закона в предишния парламент, а напротив, да подобрим тази ситуация, от това ще зависи колко ще управляваме.

Водещ: Пишели сте нов екшън план, включително новината от тази сутрин на Дарик е тази… За колко време е той, понеже колебанията са дали е за шест месеца, дали е за година…?

Петър Чобанов: Като го оповестим, тогава ще стане ясно, но това са….

Водещ: Но потвърждавате, че пишете?

Петър Чобанов: Това е програмата на правителството, която се доработва и ще бъде дадена финален вид, за да се разбере по-глобалната картина на всички реформи, които смятаме да направим.

Водещ: Днес ставате на 37 години, нали?

Петър Чобанов: Да.

Водещ: Честит рожден ден!

Петър Чобанов: Благодаря.

Водещ: Баща ми в такива случаи казваше – каквото си си пожелал, да те стигне. А вие какво си пожелавате?

Петър Чобанов: Аз си пожелавам намеренията, с които влязох в тази власт да бъда честен, открит и отговорен, да успея да ги изпълня и след мен да оставя ситуацията в публичните финанси по-добра и икономиката отново да заработи.

Водещ: Министърът на финансите Петър Чобанов в „Седмицата“ на Дарик радио. Благодаря.

 

 

Copyright © CROSS Agency Ltd.
При използване на съдържание от Информационна агенция „КРОСС“
позоваването е задължително.


застраховане – Google News

Вашият коментар

Интервюта

Error type: "Forbidden". Error message: "Requests from referer are blocked." Domain: "global". Reason: "forbidden".

Did you added your own Google API key? Look at the help.

Check in YouTube if the id instrade belongs to a username. Check the FAQ of the plugin or send error messages to support.

Адрес

бул. Драган Цанков №36
СТЦ Интерпред, София 1057
Телефон: 9717777
Факс: 9711000
Website: дзо.com

Важна информация

Лични данни
Бисквитки
Информация по чл.325 от КЗ
Този сайт е собственост на Инстрейд Застрахователен Брокер ЕООД , лиценз №35, регистриран под номер 288 от Комисият за Финансов Надзор. Регистрация от Комисията за защита на личните данни номер 24604.